Начало

НВЛ направи промени в програмата на първата ни група от шампионата при мъжете – Суперлигата, като ще има междинен кръг. Така срещите от дванадесетия кръг от първенството са по редовен план този уикенд, а тринадесетият кръг е издърпан, като е насрочен за 4 февруари (сряда). Само три дни след това на 7 февруари (събота) е четиринадесетия кръг от шампионата. Маратонът от мачове продължава ударно, като 10 и 11 февруари (вторник и сряда) са пък срещите от първия кръг за Купата на България 2015.

 

Марек записа загуба в първият си официален мач тази година. В среща от 20-ят кръг дупничани гостуваха на Ботев Пд и отстъпиха с 0:3.  В 5-та минута Чунчуков откри за Ботев. В 25-та минута  Иван Цветков центрира от дясно с външен фалц, топката попадна на главата на Мариян Огнянов, който удвои резултата. В даденото 5-минути добавено време в края на мача домакините стигнаха до 3-ти гол. Казаков оформи крайния резултат като от точката на дузпата се разписа за 3:0 за Ботев Пд.

Истинско нашествие на медии се забелязва последните дни в село Овчарци. Причина за медийния интерес е Васил Говедарски, за чието нестандартно хоби първи разказахме ние от zadupnitsa.com в материала си: УНИКАЛЕН! Вижте какво прави само с резачка за дърва мъж от Овчарци. 32-годишният дипломиран преподавател по рисуване вае невероятни скулптури от 5 месеца с помощта само на…резачка за дърва. Освен водещите телевизионни медии, интерес към него проявяват и почти всички електронни и печатни медии. "За 3 дни в Овчарци идваха и продължават да идват толкова журналисти при Васко, колкото за последните 10 години общо не са идвали в Сапарева баня. Много се гордеем с него, защото е тих, скромен, работлив и с изключителна дарба. Малцина знаят какви златни ръце имат със съпругата му Мони и какви икони върху камъни са нарисували и рисуват", коментира жител на селото. Коментира се вече идеята да бъде направен парк в селото, където да бъдат изложени скулптурите на именития им съсед, където да бъдат изложени за посещения на туристи и гости на селото.

Почти 10 пъти над началната цена стигна наддаването за търговски обект в Парк "Рила". На самата процедура в сградата на Община Дупница се явиха 5 фирми, които наддаваха със стъпка 15 лева за 38 квадрата обект намиращ се в непосредствена близост до барбекютата. Срокът на договорът е за 10 години и касае работа за 5 месеца в летния сезон, за когато се и заплаща наемната цена. Обектът е изключително атрактивен заради местоположението си и интересът към него бе очаквано голям.
Началната цена бе 150 лева без ДДС. В крайна сметка "Транспорт Евро Карс" ЕООД-Дупница спечели с 1410 лева без ДДС на месец за обекта, известен като "Скарата". След него с 1395 лева без ДДС се нареди "Крисмари" ЕООД-Дупница, а трети се отказаха "Бети 888" ЕООД-Перник на 1095 лева.

Какво е за българите 3-ти март? Националният празник за повечето, като че ли е предимно един добре дошъл почивен ден, че покрай него, ако може и още един. Тази година още от петък 27 февруари стотици отпътуваха нанякъде, впрочем нашите национални празници винаги са белязани с “Голямото пътуване“. 110 000 българи  ще изкарат  почивните дни около Националния празник , не в България, а в Гърция и Турция, сочат данните на туристическия бранш. Други 220 000 нашенци все пак ще заложат на българското, като те са избрали да карат ски или да се съберат с приятели и роднини в някои курорти. Представяте ли си на 4-ти юли милиони американци да се изнесат към Мексико, или пък на 14 юли, денят на превземането на Бастилията, французите да отидат например в Германия. За националните флагове по къщите няма смисъл да говорим. За други българи на 3-ти март Русия не ни е освободила, а окупирала. Някои пък и до днес си признават само 9-ти септември. Дори и трапезите на 3-ти март не са празнични, за разлика от църковните празници, когато повече обръщаме внимание на яденето, отколкото на духовността. „Таз свобода нам не ни е дар!” – казва народния поет Иван Вазов и трябва поне малко да се срамуваме, че се отнасяме с  пренебрежение към честването на деня Трети март, а и не само на него. Този ден ни показва, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци и опълченци, които са загинали, сражавайки се в Руско – турската воина не са дали живота си напразно. Нима това не е достатъчна причина за гордост и чест? И накрая едно голямо благодаря и за тези който все пак организираха различни прояви и показаха че има още будни българи.

Две от най-бързо развиващите се фармацевтични компании в света се обединяват и ще заемат сериозно място на пазара в Северна Америка. Очаква се едни от основните хора в управлението на Новия Актавис да посетят и Дупница. Както е известно компанията е основен спонсор на футболния отбор и с нея са свързани и надеждите на феновете за добро представяне следващия сезон в А-футболна група 

Цели две са били земетресенията в събота, а не едно, както беше обявено първоначално. Първият трус е бил с магнитуд 6,3 по Рихтер и е станал в 12.25 ч., а вторият дори е бил по-силен и е достигнал 6,5-6.9, съобщи професор Костас Папазахос, цитиран от гръцки медии. Според него активирането на Анадолския разлом е довело да "отчупването" на част от плочата в западния й край между Света гора и Ситония, заради което последвали вторични трусове със сила над 4 по Рихтер. Анализите показали, че разломът се е активизирал по дължина от около 80 км, а плочите са се блъснали на 15 км под земната повърхност. "Това бяха два мощни труса – 6,3 и 6,9 по Рихтер с разлика от 20 секунди, затова беше обявено, че е имало един трус и че той е бил с голяма продължителност", обясни Папазахос. Според медии в южната ни съседка именно той предвидил подобно явление, но не е могъл да каже кога точно ще се случи. Ученият предупредил, че Анадолският разлом е изключително опасен и че ефектът от активирането му може да е пагубен за някои населени места, пише БЛИЦ.

 

4-кратният ни волейболен шампион "Марек Юнион-Ивкони" ще може да домакинства срещите си от Шампионска лига в Дупница. За това се похвали мениджърът на дупничани Людмил Найденов. "Разговарях с БФВ за ситуацията при нас и шефът на международния отдел Илия Илиев е провел разговор с Европейската конфедерация по този въпрос. Имаме положително становище от там, че през септември месец ще изпратят лицензионна комисия, която да направи проверката на залата в Дупница, за да ни позволят да играем у дома си. Залата ще отговаря на всички европейски изисквания за провеждане на срещи от такъв ранг. От разговорите ми с кмета на Дупница г-н Чимев знам, че съоръжението ще бъде готово най-късно средата на месец септември, за да може да започнем и подготовка", лаконичен бе клубния шеф. "У дома знаете, че и стените помагат, а друго е да играем пред 1500 наши фенове", допълни Найденов.

С 36 000 лева ще бъде глобена снегопочистващата фирма “Нивел строй” от кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев. От кметството припомнят, че брезнишката компания бе единствената явила се през миналата година на обявения конкурс по избор на фирма за тази дейност, чиято обща стойност бе 120 000 лева. В продължение на няколко дни в Община Дупница се обработваха протоколите от извършената дейност по улиците на града и селата. Заради несправяне с поетите ангажименти, днес инж.Чимев подписа уведомителното писмо до фирмата, че санкцията ще бъде в размер на 30% от извършената работа. “Договорът не е спазен коректно, след като поетите ангажименти не са изпълнени и улиците непочистени. Фирмата има внесена гаранционна вноска в размер на 3% от общата стойност, която ще им бъде удържана, а останалата сума приспадната при плащанията”, обясни инж. Чимев.

47-годишен мъж от с. Бараково е пострадал вчера при пътен инцидент. Той се е придвижвал с мотопед, загубил е контрол над него и се е преобърнал странично на ул. Васил Везенков” в селото. Закаран е в здравно заведение в Благоевград, а по късно в “Пирогов” – със счупена лицева кост е и без опасност за живота. По случая работи РУ Рила. Вчера в полицията в Бобов дол и Дупница са заявени 2 извършени кражби. От общежитие на учебно заведение в Бобов дол е откраднат радиатор, в местността Бинека е извършена кражба на 3 многожилни съобщителни кабела. Местопроизшествията са обслужени от дежурни групи. Работата по установяване на извършителите продължават РУ Бобов дол и РУ Дупница.

Целият екип на АГ отделението в общинската болница в Дупница се грижи за родилката от село Червен брег, Зоя Станкова, чието бебе бе открито мъртво в леген два дни след раждането. Жизнените й показатели са били в критични стойности при хоспитализирането й в отделението в понеделник вечерта. Веднага са й влели две банки кръв. Вчера сътоянието й се подобрило. Лекарите имат съмнение, че е развила и пневмония.След като се почувствала малко по-добре обаче, Зоя Станкова се опитала да избяга от АГ отделението. Завеждащият д-р Борис Попов наредил да заключат вратите. "Чудя се как е жива при тези показатели, с които е била приета в отделението. През октомври месец миналата година тя пак беше докарана в отделението – беше колабирала. След няколкодневно лечение се посъвзе и избяга", разказа д-р Борис Попов пред struma.bg. Зоя Станкова е била приета в болница с 47 хемоглобин. Психиатърът д-р Александър Паризов я прегледал и потвърдил поставената през 2005 г. диагноза. "Зоя Станкова е била на преглед в психиатрията през 2005 г. и оттогава не е търсила лекарска помощ в отделението. Диагнозата й е тежка, нямам право да я съобщя", заяви д-р Александър Паризов, завеждащ психиатрично отделение. Директорката на „Социално подпомагане” в Дупница Виолина Лазова каза по телефона, че знае за случая, но не може нищо да направи. Служители от отдел "Закрила на детето" пристигнаха в понеделник вечерта в дома на Зоя Станкова, но като разбраха, че бебето е починало, си тръгнаха.

В момента Ели Василева се състезава в Южна Корея, но отборът й е на дъното в класирането и с минимални шансове да играе в плейофите. Затова се появиха информации, че може да премине в европейски клуб до края на сезона. В Имоко Волей пък се състезава друга националка – Емилия Николова. 

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Две аварии отстраняваха екипите на ВиК в Дупница. Първата на улица „Шейново“ стана рано сутринта и заради нея сградата на бившата транспортна болница, където се помещават отделения на Общинската болница „Св.Иван Рилски“, остана без вода за близо 6-часа. Тази авария остави на сухо и много хора живеещи в района на жп гара и градинката „Левски“. Екип на водното дружество цял ден работеше и на улица „Хр.Ботев“ до сградата на Младежкия дом, където остана дълбок изкоп.

На 26.04.2015 бе проведен четвъртият конгрес на ПП "Партия на зелените". На него бе избран нов председател и това е Владимир Николов. За негови заместници бяха посочени : Йонко Гергов, общински съветник от Дупница, Андон Тодоров -общински съветник от Благоевград и Ради Радев общински съветник от Варна.

Тази сутрин около 04:30 часа в болница в Дупница почина известния треньор по бокс Климен Зашев. Той е бил приет в лечебното заведение снощи, малко след 22:00 часа. Климент Зашев е основател на боксов клуб „Моката“ и е открил за бокса много момчета от Дупница, които по-късно спечелиха редица медали от различни първенства. Преди близо 2 месеца на 1-ви февруари почина от рак на 44 години и неговия син Бойко Зашев. Погребението на Климен Зашев е утре от 12:00 часа в Дупница.

Капитанът на Локомотив (Пловдив) Мартин Камбуров заяви, че пред тима няма друга алтернатива освен трите точки в прекия двубой за оставане в "А" група с Марек в понеделник. "Трябва да победим на всяка цена. Това е мачът на сезона за нас. Няма мърдане, трите точки са задължителни. Не ми се коментира двубоя с Черно море за Купата. Няма смисъл да се връщаме назад. Надявам се, че това няма да ни повлияе", заяви нападателят на "смърфовете". "Проблемите в клуба влияят, но трябва да сме над тях. В името на феновете и за бъдещето на Локомотив трябва да спечелим срещу Марек. По-добрият отбор сме и ще го покажем. Сега това е най-важното. Другите неща ще ги мислим после", добави голмайсторът на "черно-белите" пред "Тема Спорт". Главен съдия бе назначен Станислав Ставров с помощници Пламен Хинков и Андрей Николов

Траурен ден е днес за цялата община Дупница. Знамето на града пред сградата на администрацията е свалено на половина. Дупница скърби за жертвите на трагичната катастрофа в село Яхиново. Всички официални тържества, които бяха планирали детски градини и училища в града бяха отменени.

От началото на годината смъртта по улиците е навсякъде, но това не пречи на някои "камикадзета" да показват уменията си след сериозна употреба на алкохол. Поредният случай е от вчера, отчитат от пресцентъра на полицията. 30-годишна водачка на лек автомобил “Фиат” е спряна за проверка, след като съмнително се движела по пътното платно. Полицаите останали като гръмнати, след като видяли отчетеното. Дрегерът им се "счупил" на 1.99 промила алкохол в издишания въздух.

Старши треньорът на Марек Антон Велков  отговори на журналистите веднага след мача с Локомотив Сф. Неговият колега  Димитър Васев обаче не се появина пресконференцията, а изпрати треньора на вратарите Влади Манолков. Ето какво заяви Велков :

Ново гражданско движение ще се включи в надпреварата на предстоящите местни избори в Дупница. Инициатор на идеята е бившият лидер на Атака в града Методи Стойнев. Той  напусна „Атака" преди 2 години, в момента е общински съветник в настоящия местен парламент. Движението ще се яви на изборите с регистрацията на друго движение или партия, както стори това преди години НДСВ с партията на жените, това обяви Методи Стойнев. Според него Дупница има нужда от кадърни и отговорни хора в местния парламент, но проблема е в това, че тези които могат да се справят с отговорностите не искат да се занимават с политика. Стойнев обаче е оптимист и смята, че може движението да сформира самостоятелна листа за общински съветници.